Пътешествия

                                                     

Най-важното пътуване

Сивото ме измъчваше. 60 месеца, 1800 дни, все едно и също. Асфалт – сив, големи призрачни сгради – и те сиви, дори и лъскавите, модерни автомобили – сиви, мамка му…намразих сивия цвят. През прозореца - уж Витоша, но защо и тя беше се „оцветила“ в сиво?! Прилежно и още по-достолепно от нея, се издигаше негово величество СТРОЕЖЪТ. И пак сив. Разбрах – просто сивият цвят се беше настанил в душата ми. Тихо. 

Не помръдваше нищо вътре, а толкова цветни поводи имаше. Душа - не можеш да я разбереш, дори не знаеш къде се намира. Просто е вътре в теб. И боли. Тегли към друг цвят, към един различен свят. Тази моя душа! Най-верният ми спътник, най-добрият ми приятел, най-суровият ми съдник и най-чистото в мен. 

Нещо вътре все ме дърпаше, към пропаст или оазис? Блъскаха се в мен някакви странни чувства. А имах всичко – уютен дом, чуден мъж, две деца – по своему прекрасни, работа, която ме усмихваше и възгордяваше, приятели, свобода. И ей тук се спрях! Свобода?! Започна в мен да се затопля, да се променя сивото към леко розово, премина в синкаво и избледня – до бяло. Смята се, че бялото е най-чистия и пълен цвят, символизиращ съвършенството и мира. Като бял лист хартия, на който нищо не е писано и дава възможността за ново начало. Ново начало, това е! Не ми липсваше нищо, липсвах си само Аз. Моето Аз. Загубих се в сивото. Спрях да мечтая и да се сбъдвам. Време е да се намеря. И тръгнах. Зелено – първият сигнал. Този цвят символизира спокойствието и вътрешното равновесие, природа, тишина, съчетава в себе си жълтото и синьото – небето и слънцето, безвремие и топлина. Едва доловим се появява и кафявият цвят- мек и топъл, като кората на дърветата. Загадъчно се промъква и червеният цвят, като покрив на къща, като огън. Червеният цвят олицетворява могъщество и сила. Победа! И се открих – видях се там, в онази селска картина. Така започна моето „пътуване“. 

Очаквайте продължение...